За болката

Повече от 1,5 милиарда души по света страдат от хронична болка. Това е и най-честата причина пациентите да търсят помощ от лекар. Между 3 и 4,5% от населението страда от невропатична болка. Най-честата неонкологична болка е тази в кръста – 27%, следвана от главоболието и мигрената – 15%, болката във врата – 15%, тази в областта на лицето – 4%. На определен етап от живота си над 90% от хората имат болка в гръбнака, като причина за това могат да бъдат междупрешленните дискове и стави, спиналните нерви, както и сакроилиачните стави.

 

За съжаление, при над 40% от подложилите се на операция, последната не води до облекчаване на страданието. Болката е и един от най-неприятните симптоми на повечето онкологични заболявания. В напредналите стадии е налице при 50 - 75% от пациентите, като при 10-15% от тях тя не се поддава на фармакологично лечение. Тъжната статистика е, че около 28% от онкологично болните пациенти умират в силни болки в дома си, въпреки предписаните им аналгетични средства.

 

Всички пациенти със средна към силна болка, която е трудна за овладяване и/или има потенциал за хронифициране, са показани за консултация със специалист по болката и преценка за използване на интервенционални техники на обезболяване.

 

Повлияването на болката е възможно по два различни начина: медикаментозно и чрез обезболяващи интервенции. Въпреки приема на подходящите за целта медикаменти, при около 15% от пациентите така и не се постига задоволително ниво на обезболяване. Именно това са и кандидатите за използване на интервенционални техники за лечение на болката. Последните могат да бъдат разделени на две големи групи:

 

1. Модулационни (диагностични/прогностични/терапевтични) – целта им е доказване на източника на болка и блокирането му за определен период от време.

 

2. Аблативни – целта им е унищожаване на отговорните за болката нервни структури и постигане на дълготрайно обезболяване.