Център за лечение на хронична болка и възстановяване от функционални заболявания

Център за лечение на хронична болка и възстановяване от функционални заболявания

Болката - това е усещане, предизвикащо активиране на рецептори, след повреждане на чувствителни към болка тъкани (сензорна болка) или нервни структури, в резултат на възпаление, нараняване, хронично демиелинизиращо заболяване, радиотерапия или химиотерапия (невропатична болка).



Болката се счита за хронична, ако продължава повече от три месеца от първоначалната диагноза или травма. Хроничната болка е не само физическа проява на болестта, но и нейното психологическо и социално изражение.



Центърът за лечение на хронична болка е модерна клиника с многофакторен терапевтичен подход при пациенти със синдроми на хронична болка, всяка от които има различни причини и се нуждае от специално лечение.



Центърът помага за справяне със следните видове болка:



•    хронична постоперативна болка
•    хронична мускуло-скелетна болка (ревматични заболявания, остеоартроза, миофасциални синдроми, фибромиалгия, дегенеративни заболявания на гръбначния стълб)
•    болка и спастичност при пациенти с демиелинизиращи главния или гръбначния мозък заболявания (множествена склероза), на пациенти с инсулт или такива с травми и уврежданя на главния или гръбначния мозък
•    болка, причинена от онкологично заболяване
•    болка при невралгия и заболявания периферната нервна система (диабетна невропатия, алкохолна невропатия, постхерпесна невралгия, невралгияна троичния нерв, рефлексна симпатикова дистрофия и лишеи и херпес зостер, болка в резултат на периферна съдова болест)
•    фантомна болка след ампутация на крайниците
•    хронично главоболие
 

Всеки пациент се счита за уникален случай, затова за него се подбира подходящо комплексно, индивидуално лечение. Целта на Центъра за борба с болката е регресия на хроничната болка, възстановяване на функциите и подобряване на качеството на живот на пациентите. Успешното лечение на болката е възможно благодарение на прилагането на консервативно и хирургично лечение, съчетано с физиотерапия, методи за психологическа подкрепа и поведенческа терапия.



Консервативен подход към лечението на хроничната болка:



•    медикаментозно лечение (разтвори за локално приложение под формата на гел или пластир, обикновени аналгетици, НСПВС, опиоиди, невромодулатори)
•    мезотерапия
•    пролиферативна терапия (proliferative therapy)
•    проводна анестезия
•    вътреставни инжекции
•    паравертебрални инжекции
•    инфилтрации на фасетни стави
•    инфилтрации на trigger points или болкови точки
•    перкутанна невролиза
•    инжекции с ботулинов токсин
•    комплексна програма за физиотерапия, кинезитерапия
•    психологическа подкрепа
•    поведенческа терапия
•    биологична обратна връзка, но по-прието е биофидбек (biofeedback)
•    алтернативни терапии


Физиотерапевтимни средства: 



•    кинезиотерапевтични техники (Mulligan, Mackenzie, PNF (невромускулен метод за възстановяване на проприорецепции), мануална терапия)
•    лазерна терапия
•    ТЕНС терапия 
•    термотерапия - повърхностна и дълбока
•    магнитни полета
•    криотерапия
•    ултразвук
•    лечение с ударна вълна
•    кинезиотейп


Показания за инвазивно лечение на хронична болка:



•    болката е устойчива на методите за консервативно лечение
•    нежелани странични ефекти на лекарственото лечение
•    желанието да се премахне медикаментозната зависимост

 

Минимално инвазивни методи за лечение на хронична болка:
 

Въвеждане на ниски дози от лекарството (опиоиди) директно в областта на болковите рецептори - в епидуралното или субарахноидното пространство.


•    имплантиране на резервоар за интравентрикуларно прилагане на лекарства
Интравенозната инфузия на морфин е приложима при пациенти с онкологични болки, резистентни на всяка форма на консервативно лечение. Морфинът се инжектира в цереброспиналната течност чрез катетър, поставен в челната кора на латералните вентрикули, и е прикрепен към резервоар Ommaya, поставен под кожата на скалпа.


•    Стимулация на гръбначния мозък и периферна невростимулация с използване на имплантируеми устройства
Този метод се основава на предаване на електрически импулси през електродите, поставени в епидуралното пространство на гръбнака. Целта на стимулирането на гръбначния мозък са невроните, участващи в предаването и обработката на информация за болката. Стимулацията на гпабначния мозък е приложима при пациенти с хроничен ишиас, причинен от предишни операции на гръбнака, или от увреждане на гръбначния мозък. Този метод може да се прилага като допълнение при пациенти с нестабилна стенокардия и периферни съдови заболявания, тъй като увеличава притока на кръв, предизвиквайки вазодилатация. Стимулирането на периферните нерви е хирургична техника, която се използва при локална анестезия, и включва имплантиране на електроди в засегнатата област. Методът е ефективен при лечението на хроничен ишиас, коксигодиния, диабетна и алкохолна периферна невропатия, интеркостална невралгия след хроничен панкреатит, миалгии, главоболие, постхерпесна невралгия, интеркостална невралгия след торакотомия и фантомна болка.


•    Стимулация на моторната зона в кората на главния мозък 
Тя е приложима в случаи на резистентна централна таламична болка след инсулт, фантомна болка, тригеминална невралгия и болка след тежко увреждане на гръбначния мозък.


•    Радиочестотна термокоагулация


•    Криокоагулация 
Това са минимално инвазивни методи, които индуцират разрушаването на нервните клетки чрез прилагане на топлина или на много ниска температура към биологичната тъкан, като по този начин освобождават пациента от болка чрез постигане на денервация. 



Мултидисциплинарни методи за лечение на хронична болка

 

Лечение на спастичността
 

Спастичността се определя като състояние на повишен мускулен тонус и е резултат от поражението на горния двигателен неврон. Спастичността обикновено засяга горните и долните крайници и често е придружена от спазми (внезапни мускулни контракции), които нерядко биват болезнени. Проблемът е често срещан при пациенти с множествена склероза, инсулт, церебрална парализа, тежки мозъчни увреждания и травми на гръбначния мозък.
 

Целта на лечението е облекчаване на симптомите на спастичност, намаляване на болката, подобряване на функцията, повишаване на ползата от физиотерапията, подобряване на здравослевносто състояние и на цялостното качеството на живот на пациента.
 

Подходът към лечението на спастичността е многофакторен и включва комбинация от физиотерапия, медикаментозно лечение и хирургическа намеса. Често, особено когато спастичността ограничава конкретни мускули, инжектирането на ботулинов токсин може да бъде ефективно. При тежки случаи на спастичност може да се наложи миотомия, тендотомия или трансплантация на сухожилия. В случаи на спастичност, резистентна на консервативно лечение, се препоръчва интратекално приложение на баклофен чрез помпа.

 

Помпа за интратекално въвеждане на баклофен

Интратекалното въвеждане на баклофен е приложимо при пациенти със спастичност, неповлияващи се от медикаментозна терапия. Тъй като лекарството се инжектира директно в гръбначномозъчната течност, обграждаща гръбначния мозък, максималната терапевтичен ефект се постига с помощта на възможно най-ниска доза и, следователно, с минимални странични ефекти. Благодарение на интратекалното въвеждане се подобрява състоянието, намалява се честотата на пристъпите и се увеличава обхвата на движенията, което води до функционално подобряване на подвижнотта. При пациенти, кандидати за имплантиране на помпа, опитен неврохирург прилага тестова доза от лекарството интратекално. Пациентът се проследява и се преценява терапевтичния ефект от постоянното поставяне на помпата. 



Постоянната имплантация на помпата е минимално инвазивна хирургична техника, която включва поставянето на инфузионния катетър в субарахноидното пространство и свързването му с крайната част на помпата за подаване на лекарство, имплантирана подкожно в долната коремна стена. Промените в дозировката на лекарството се извършват от лекуващия лекар чрез външно програмиране.